напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Хроника


Отвсякъде врази.

Беласица е в броня.

Край Охрид син

картечниците грачат.

Какво сега? – Сълзи ли да пороним,

или на глас да седнем и да плачем?

 

Зенитите се кашлят към звездите

и храчките им светят с бяла диря.

Душите сме си стиснали в зъбите,

ала не мислим да умираме.

 

За първи път не влиза днес у нас

историята с кървавата мутра.

Столетия сме чакали, за час

ще потърпим сега дима барутен.

 

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом –

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

 

От глад ще вием в пустите поля,

на глутници ще ви следим в горите.

В гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите ни.

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух