напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Антени


В студеното антените звънтят.

Над тях небето ниско е надвиснало

И аз не спя, и те не ще заспят,

замаяни от новини и мисли.

 

като оса в ушите ще бръмчи

гласът на тъп и злостен агитатор.

Ще светне ярост в моите очи

и после ще обърна кондензатора,

 

ще плувна в саксофонена мъгла,

на негърката, в ритъма отсечен,

ще се люлеят тръпните бедра...

Нима това си ти, човечество?

 

Като че ли в тропическия пек,

под този тежък купол на небето,

се ражда черния човек

за екзотичен декор в кабаретата.

 

То сякаш, че живота ни тече

спокойно като Дунав в равнината.

Развей си черния перчем

и се надбягвай с пролетния вятър.

 

Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо.

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух