напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Бай Иван


Тази вечер бай Иван

върна се съвсем пиян.

И езикът му дебел

във устата се заплел.

 

Дрехите му с кал покрити,

от страх тракат му зъбите.

Толкоз е уплашен, че

„връв“ не може да рече.

 

Посъвзе се той и вече

взе да фъфли, да пелтечи:

– Господи, помилуй нас,

бясна крава срещнах аз!

 

Не бе крава като крава,

а бе, пустата, двуглава!

Спра се аз, и тя се спира,

казах си: ще се умира!

 

Хукнах. Тя по мен – в петите

искрят нейните копита –

и с опулени очи

ме поглежда и мучи...

 

Паднах аз, и тя с рогата

ме намуши във ребрата.

Но нали пристигнах вече!... –

Стрина Кина го пресече:

 

– Твоята разбра се май,

току лягай и си трай.

Кравата не ти е крива,

ти си крив, че се напиваш!

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух