напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Пристанищно


Да е неделя точно. Някъде след здрача.

Морето да започва вечерните си танци.

Да й намигне фарът с око на съучастник.

Да я разроши вятърът на пръстите му ласкави.

Да й разкажат лодките за летните премеждия.

Да спусне после котва в очите му безбрежни.

Да й е леко, трепетно... От погледи и думи

тя да се скрие в него. А той — да я целуне.

Да я нарича мислено своето момиченце.

Да го уплаши с плисък внезапното "обичам те".

Да е едва започване. И да им бъде истинско.

Да е неделя точно.

                    И да е моя приказка.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух