Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Бяла тъга пренощува

тази нощ в мойта бяла душа,

бяла буря изви се, бушува

в бели мисли и бяла сълза.

С бели коне прекосявах

лабиринти от бели мечти

и бели лица преброявах

и взирах се с бели очи.

В своето бяло очакване

побеляла бях цялата аз.

Твоето бяло завръщане

ще бъде в най-белия час...

И в бялото утро, тъй ранно,

черните дрехи обличам,

заставам смирено на прага

и тъжна и черна... те чакам.

27.6.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!