Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

- Ти пак си плакала, нали?

Очите ти са тъжни, не отричай.

- Да плача? Не, това не са сълзи.

Щастлива съм, защото те обичам.

- По лицето ти личат се мокрите следи.

И този тъжен поглед. Не отричай.

- Това е дъжд, нали навън вали,

а аз бях вън - разхождах се самичка.

- Твоята усмивка вече май е друга?

И рядко май я виждам, не отричай.

- Усмивката ли? Не, ти пак си във заблуда.

На тебе се усмихвам, защото те обичам.

- Защо тогава все с наведена глава

вървиш, не смееш никой да погледнеш?

- Взирам се в тревата и търся там роса.

Моята любов в росата се оглежда.

- Но ти си скрита все във някой ъгъл?

Животните се крият, когато са ранени.

- Ти пак май нещо си се лъгал.

На мене просто ми е толкова студено.

- Ще тръгвам. Бързам. Вече закъснявам.

Време нямам аз да се обърна.

- Пак бързаш. А аз толкоз се надявах...

Дай поне за миг да те прегърна.

- А ти глава вдигни. Помни какво говорих.

Знам, че все си тъжна. Не отричай.

А аз вратата щом след теб затворих,

Да, плаках, да, защото те обичам.

Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!