напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



След края


Добре дошъл. Кажи, какво те носи

след толкова години тук при мен.

Очите ти задават ми въпроси -

за тез очи копнях аз нощ и ден.

Седни до мене близо, ето тука,

да ти разкажа как живота си живях,

от него взех аз не една поука

и не веднъж във огън аз горях.

Когато ти си тръгна, аз останах

да чакам. Чаках дълго. До сега.

Сърцето ми превърна се във рана

и тъй живота мина в самота.

Очите ми без пламък са, така ли?

Косата, казваш, бяла като сняг?

Ръцете? Помниш ли как с тях те галих?

А думите, които ти шептях?

А колко думи неизказани оставих,

за да мога да говоря някой ден,

и ги повтарях, да не ги забравя,

когато ти се върнеш пак при мен.

Сега ме чакаш аз въпроси да задам,

а отговора между нас стои смутен.

Един живот в очакване живян

ти ще изкупиш ли с това, че днес си с мен?

 

Тръгваш, чакаш ме да кажа "Остани",

но аз мълча. Животът ми изтече.

Днес сбъднаха се всичките мечти,

щастлива мога да си тръгна вече.

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух