напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



След години


След толкова години на стаени страсти,

сред чувства неизказани почти,

в лабиринта на почти ненужди мисли

мечтаем да се срещнем аз и ти.

Таим ли още спомена далечен,

за докосване, целувки и тъга,

онзи спомен, тъй наречен "вечен",

скрит на дъното на нечия душа.

Думи колко неизказани останаха,

колко сънища, мечти несподелени,

колко чувства, все на кръст разпънати?

Колко време бяхме разделени?

Броил ли си секундите, минутите,

а дните, месеците и годините?

Броил ли си огньовете изстинали

и клечките - кибритени - захвърлени?

На всяка среща палехме с надеждата,

огъня на някогашни страсти

и пазехме го в нас за среща следваща,

но тя остана в миналото наше.

А сега възкръснали от пепел и руини,

отново поглед сме един към друг насочили,

колко пъти с тебе се разминахме,

кажи ми, ще се разминаваме ли още?

Или ще спрем накрая на онази гара,

която две посоки слива във едно?

Да помислим колко време ни остава

и име на Живота да дадем - Любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух