напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Спрях


Във сънища неясни, в мечтите нереални

изграждам във душата си стена,

без действия опасни, без замисли коварни,

живея, не, живуркам със мойта самота.

От камък нешлифован, от лед нестоплен нивга,

сърце си изградих - ненужно и добро,

за миналите чувства написах дълга книга,

от кървави сълзи, не с мастилено перо.

И скрита във нощта на лъжливата забрава

в лабиринт се лутам от стаено зло,

без капчица надежда, без помисли за слава,

без дори да вярвам, че има и добро...

без теб! Така животът си минава

спрях да посрещам и изпращам дните,

да се опитвам да потъна във забрава,

спрях да те диря и в мечтите...

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух