напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Сълзата на слънцето


Слънцето опитваше да се покаже,

зад облаците мрачни да изгрее,

свойта тайна то да ти разкаже,

да видиш ти как слънцето се смее.

 

Самотен лъч успя да се прокрадне,

в очите ми да заблести като искра.

От тази светлина ако откраднеш

ще светят не едно, а сто слънца.

 

Ти не разбра ли, че в очите ми се крие

най-истинското слънце на света?

И точно ти в тях, знай, ще го откриеш

ако не извърнеш пак от мен глава.

 

Тръгнах си, но се обърнах да те видя,

студен и мрачен беше твоят лик.

Сълза единствена аз не можах да скрия,

но сто слънца заплакаха за миг.

 

Ти не видя. И хилядите хора

не разбраха как умира светлината,

как някъде високо във простора

блести сега на Слънцето сълзата.

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух