Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Под каква звезда си ме родила, мамо?

И каква орисница ме мен ориса?

Цял живот глава на силно рамо

да слагам не с усмивка, а с въздишка.

И защо ми даде тези две очи,

към света които гледат все открито?

Да се радват те на слънчеви лъчи?

Не, виж в тях, сълзите там са скрити.

За какво са ми и тези устни две?

"Обичам" шон на него му рекат,

после "Остани" ше казват те,

но така и няма да успеят да го спрат.

Но защо ми даде ти едно сърце?

В него всичко да тая и пак да бие.

Мъка. Радост. И от камък то да бе,

ще издържи ли? Не, то пак ще се разбие.

А сега кажи, аз питам, мамо, как

да гледам с тез очи? Как да се смея

с тези устни? И с сърце разбито аз все пак

живота, що ми даде, да живея?

Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!