напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Роза


Толкова обич събрана

в твоите крехки листа!

Роза, по изгрева брана,

посипана с капки роса.

Затворена в стая, далече

от слънце, от вятър, от дъжд,

да вехне започнала вече,

откъсната щом е веднъж.

Склонила главица смирено

копнее за топли зори.

От листите капки родени.

Роса ли? Не, нейни сълзи.

И в своето тъжно сбогуване,

красива до сетния миг,

поема към кратко пътуване

без порив за обич, без вик.

Но в своята мъка разбира,

макар и сама в свят огромен,

едничка надежда намира -

след нея остава тих спомен.

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух