напред назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Ти ще си щастлив


Тръгваш си, нали? Не мога да те спра.

Да кажа "Остани"? Не, знам, не ще останеш.

На кръстопътя тук оставам пак сама

и, гледайки след теб, те чакам да отминеш.

 

Ти тръгваш бавно, аз ръце към теб простирам

още мига да те докосна, да почувствам топлина,

само в нея сили да живея аз намирам,

само с нея аз отблъсквам болка и тъга.

 

Не поглеждай ти назад, сълзите ми ще видиш

и ръцете ми протегнати към някаква мечта,

която днес със залеза от мене си отива

и аз не мога, нямам право, а и сили да я спра.

 

Не се обръщай, ти не трябва да тъгуваш

и не казвай нищо, знай, от думите боли,

ти ще си щастлив, а аз ще се погубвам

и утехата ще диря пак в неспирните сълзи.

 

Съдбата ще проклинам, че е черна мойта орис,

но ти ще си щастлив, това за мен е всичко,

ще забравя всяко чувство, ще погубя всеки порив,

ще забравя, че веднъж била съм и аз птичка.

 

Ще се обърна и ще тръгна, но пътя ще е кратък,

от житейската картина ще изтрия всеки щрих,

ще раздам от себе си аз всичко без остатък,

ще останат в мен сълза и този стих.

 

Знай, спомена за мен ти трябва да убиеш,

но огъня във теб поддържай вечно жив,

обичай и любов край тебе ще откриеш,

аз бавно ще умирам, но ти ще се щастлив.

 


напред горе назад Обратно към: [Из "Виртуални поети"][Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух