Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Та ти дори не знаеш мойто име?

Какво си тръгнал да говориш за любов?

Поспри сега. В очите погледни ме.

Не ме моли. Не съм аз ничий Бог.

Студена съм? Нима? Но ти незнаеш

какво се крие в моята душа...

Сред милиони, казваш, мен, че ще познаеш,

събрала ни е скитница-съдба.

Аз може да съм зла, коварна, лоша...

Не вярваш? В погледа ми ли четеш?

А мислите ми ако са безкрайно пошли?

Дали след малко няма да се отречеш?

Повтаряш и повтаряш "Не е вярно!",

била съм твойта сбъдната мечта

и с любовта си обещаваш да откраднеш

от погледа ми всякаква тъга.

Но как, кажи, да вярвам в твойте думи,

да се оставя да попадна в твоя плен?

Мойта орис, знам, ще срути помежду ни

мостовете, които водят теб до мен.

30.6.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!