Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Какво като съм млaда и едва

сега живота си разбирам?

Напират в мен неказани слова

и всеки ден се раждам и умирам

в човешките мечти и болка.

Откривам се и после се загубвам.

Накрая преброявам се - и колко

останало ми е, и колко струвам.

Събирам в куп и дадено, и взето,

подреждам педантично на тезгяха...

Знам, всичко, що ми е отнето

двойно ще ми връщат. И запяха

сълзливи спомени и бурни страсти

под съпровод на хорските одумки,

които все остават неподвластни

на мойта съпротива в думи звънки.

Какво съм аз - прашинка във пустиня,

капка от проливен летен дъжд,

от който все, незнам защо, се скриват...

Защо не ме разбрахте ни веднъж?

Аз искам да ви дам от мене всичко -

без отплата, без награда и без зов...

Дори, когато нощем съм самичка,

аз съм цяла... нераздадена Любов!

4.7.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!