Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Догоних те. Във моя несънуван сън.

Достигнах те. Стоя сега на прага.

Пусни ме. Не оставяй ме отвън -

самотата от това не ще пострада.

Донесох ти подарък - цял чувал

събрах във него цялата си същност

(На кой му пука кой кому е дал,

на кой ми пука, че сега съм тъжна?)

Почуках, позвъних, приседнах.

Знам, ти тук си, трябва малко време.

Дали през малкото прозорче да погледна?

Дали подаръка ми ще приемеш?

И скрита в ъгъла на къщичка-илюзия

усещам вятъра нашепва ми въпрос:

Ти сигурна ли си, че пак не си изгубила

онези твои вяра и любов?

........

И облаци събра над мене той,

приятелски прегърна ме студа

и в този слънчев летен зной

от очите неусетно заваля.

Тръгвам си. Последен поглед плах.

Понесла свойта същност на гърба,

пред твоя дълго търсен праг

оставих шепа истинска тъга.

14.7.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!