Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Жълто-сива мъгла. Ранно утро. Покой.

Многолика тъга, набраздена усмивка.

Край река от безмълвие крачи тихичко той,

с две ръце тишината разплисква.

Наболяло спокойствие в стръкче печал

е скрил до сърцето си - нежно и мило,

в джоба свой бурен вятър прилежно прибрал,

а той примирен, като птиче безкрило.

Но защо в тишината скривалище дири?

Кой е той? Де е тръгнал? Защо? До кога?

Аз безмълвна пристъпвам до него. Унила

и слята с покоя в жълто-сива мъгла.

24.7.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!