Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

И ето ни на кръстопътя днешен -

едни пораснали, уви, деца.

Край нас светът минава грешен -

отъпква пътьом паднали листа.

А във очите ни от изненада

лъч слънчев заблестя и пак

възпламени в сърцата стара клада -

до преди миг обгърнати от хлад.

Наелектризирани ръце докосват

познатите черти до болка.

Напразно думите сами възкръсват -

ненужни са или са... нужни малко...

Спира времето и даже връща

назад годините, когато ти

бе по-различен. Аз - пак същата...

Не! Днес не е тъй както и преди.

На кръстопътя днешен аз сама стоя

и припознавам теб в лицата чужди,

оставила на пътя пак сълза -

една и съща, чиста и... ненужна.

И ако някога във някой днешен ден -

както става без да се надяваш -

дори случайно ти да минеш покрай мен

и да те видя... Аз едва ли ще повярвам...

4.10.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!