напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Саморазпитване


Отброи часовника миг кратък,

едничък миг и продължи да дреме.

Остави в мен въпроси - отпечатък.

Къде съм аз в картинката ти, Време?

 

Дали, когато във мечта събирам

на бъдещето най-желани клади

от щастие, дали те не извират

от частта от мен, която е все млада?

Дали, когато само в кратък миг,

в мен минало като звезда изграва,

дали след всеки недовършен стих

аз неусетно много остарявам?

 

Аз нямам още даже четвърт век.

Защо тогава чувствам се вековна?

Дали с години мери се човек,

или с миналите през душата му сезони?

 

30.8.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух