Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Ще бъде нощ. По уличките малки,

заспали първи сън, дъжд ще вали.

Ще пазим дрехите от пръски кални,

но душите ни ще се окалят. Ще боли.

И ще мълчим, говорейки за времето.

Прозира в думите обидата дребнава,

в докосване случайно - страшно ледено...

Студът в телата? Не, а в нас остава.

Ще спра. Ще продължиш незабелязал,

че си отминал пряката на своята съдба,

а аз - поизостанала - ще се наказвам,

че нямам сили да извикам да те спра.

Над мен лъчи от уличната лампа

ще се пречупват в несдържаните сълзи.

Ще бъде тихо, мокро, много кално

в мен... Ще бъде нощ. И ще боли.

16.9.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!