Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Тихи стъпки в нощта приближават,

светят в мрака очите-звезди

и безкрайно света озаряват

с неродени все още мечти.

Като камък на шия провисва

тишината в среднощния хлад,

а пък времето спряло наистина

във сърцето тупти като влак.

И разцъфват под стъпките плахи

неоставени още следи,

тишината самотно заплака

в две котешки черни очи.

И луната се скри заслепена

звездите-очи се затварят.

Нека в тази безкрайна вселена

свойта малка следа да оставя.

15.7.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!