напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Котешка пътека


Тихи стъпки в нощта приближават,

светят в мрака очите-звезди

и безкрайно света озаряват

с неродени все още мечти.

Като камък на шия провисва

тишината в среднощния хлад,

а пък времето спряло наистина

във сърцето тупти като влак.

И разцъфват под стъпките плахи

неоставени още следи,

тишината самотно заплака

в две котешки черни очи.

И луната се скри заслепена

звездите-очи се затварят.

Нека в тази безкрайна вселена

свойта малка следа да оставя.

 

15.7.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух