Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Аз имам само белия си лист...

Стоя пред него като пред икона.

Все нещо драскам, пиша, но все чист

остава, дал на думите подслона.

Когато съм сама и тъжна, с мен

е все той и ме скрива от тъгата.

И весела, щастлива, всеки ден,

аз претворявам във листа мечтата.

Той е прозореца, през който все

излиза, влиза на света безкрая,

и огледалото, и моето лице,

и всичко, дето търся или зная.

Прибрал е мойта нежност и любов,

попива капки, бликнали случайно,

а те му вдъхват някакъв живот...

Един бял лист събира всички тайни.

Аз имам само... Не! Почакай. Спри.

Аз имам много, хиляди листа

и всеки като птица в мен кръжи...

С тях имам всъщност толкова Неща!

26.8.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!