напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



По детски


Ще сплета косите си по детски.

 

Плитки две ще скачат по гърба

и ще тичам по забравени пътеки,

и ще вярвам аз отново в чудеса.

И очите си с росата ще измия,

за да виждат бистър пак света.

Зад дървото в двора ще се скрия

и към слънцето пак ще простра ръка.

Ще подскачам на въже. И там, на хълма

ще се кача с разперени ръце

и ще полея поувяхналите кълнове

на вярата, че имам и криле.

Ще гоня вятъра по грейнала поляна,

венец ще сплитам аз от дъхави цветя.

Ще светя цялата, от светлина обляна -

онази бяла, детска светлина.

И боса ще нагазя във реката.

Ще бъда смешна с рокля на петна.

Ще пея песничка отдавна неизпята...

 

Ех, тези плитки... Правят чудеса.

 

16.10.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух