Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Да ми отвориш аз не те изчаках

и даже (не посмях) не позвъних.

Влезнах неуверена и плаха -

като на ранно утро бял светлик.

Не забеляза. Тихичко приседнах

до прозореца със спуснатите щори.

Исках към деня ти да погледна

и с лъчите слънчеви да ти говоря.

Във косите ти зарових със въздишка,

по лицето ти рисувах с пръсти топли,

устните подръпвах ти в усмивка

и от тях изпивах тъжните ти вопли.

Нека още малко те погледам...

После ще си тръгна в утринта

и всеки пак по пътя ще поеме...

Ти - с друга някоя, а аз - сама...

3.9.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!