напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Студено


Студено ми е. Изгони студа

сграбчил ме в прегръдката си силна.

Можеш, знам, ти можеш и това.

Преобразявал си и мойта самота,

която ме направи тъй ранима.

 

Усмивката ли? Вярваш ли във нея?

Сякаш всичко е наред и пак съм аз,

пак съм цяла, пак се радвам и живея...

Не, студено ми е, цялата треперя.

От къде ли идва тоз сковаващ мраз?

 

Не, не ме завивай. Знай, студа

изградил си е убежището в мене

и ме превръща в ледена тъга...

Пак те няма. Пак си бил в съня...

А да знаеш само колко е студено...

 

9.9.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух