напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Недоизречено


А можеше по-иначе да бъде...

Не ми се чака нещо друг живот.

Усещам във стомаха оня гъдел,

който ми напомня за...

И какво като сега ме има?

Днес съм тук. А утре? Може пак...

Но утре може и да бъде зима,

която носи само студ и...

Може и да е различно... Много слънце,

цветя, звезди и... други разни пози...

Или кръв по пръстите от трънче,

неотчупено от подарени...

А може просто тъй… да тръгнеш,

необещал завръщане... Аз ще изричам

на ум молитва... да не се обърнеш...

Какво, че днес тъй много те...

 

1.11.2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух