Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Търкулна се годината по склона на живота ми

и сипят се върху ми сребреещи минути -

в очите, във косите и даже и в сърцето ми,

стаени, безсловесни, крещящи и нечути.

Усещам вече края и, а всъщност е начало

и чудя се самичка аз вярвам ли в това?..

Почиствам после прашното кристално огледало -

в очите си да видя следите от... света.

Различна бе годината, светът - и той различен,

и аз бях част от него, и той бе част от мен.

Уж все съм си такава - ту страдам, ту обичам, но

не бе животът същия, бе нещо.. променен.

Дали за туй, че върнах се във себе си отново?

Открих, че има утре и даже след това?

За туй, че най-накрая разбрах, че наготово

не се разкрива никога пред никого света?

По мъничко от всичко... Не искам много. Стига ми

приятелска усмивка и глътка топлина,

надеждица - трошица, да стигат също силите

кокичета отново да сбирам във снега.

Е, хайде, тръгвай вече, Отминала Годино,

след тебе ще погледам и тъжно ще мълча,

а после пак напред... Ти вече ще си минало,

а идва, зная, друга - навярно... по-добра.

30.12.2002 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!