Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Когато по пътя поема

решила, че вече е време

да слея дъха си със вятъра бързо препускащ,

очите ми с тъжна молитва,

когато мълчат и не питат,

ръката хвани ми и просто недей да ме пускаш.

Когато се сливам със здрача

и казвам, че няма да плача,

защото във мене заспало е всякакво чувство,

а после, с треперещи длани,

да търся как твойте да хвана,

ти пак прегърни ме и просто недей да ме пускаш.

С усмивка - престорено ведра,

в очите ти щом не погледна,

навела глава, без давам от мене да вкусваш,

минутите пак отброявам

и крачките всъщност забавям,

ела, целуни ме и просто недей да ме пускаш.

Когато крещи всичко в мене,

че ти си ми много потребен

и пътят без теб е безсмислен, студен и безличен,

когато да тръгна решавам,

ти спри ме, не ми позволявай...

Обичай ме силно и аз... просто Теб ще обичам.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!