напред назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]



Безсънно


Натежава нощта от безсънни въздишки.

Безизмерна тъга като клада пречиства.

Трънен спомен гори на очите ми в мрака.

Замъглени звезди с мен тъгуват и чакат.

Тих, среднощен покой по клепачите пъпли.

Зимно-снежният зной неизвестно как... топли.

Като въгленче теб - неизстиващо - нося

и обхождам навред тази нощ тъмнокоса.

Ще ме срещне деня тъй - безсънна и плаха.

Не, не идвай в съня. В мойто Днес аз те чакам.

Тихо-морното утро в снежни краски рисува.

Във сърцето се вслушвам - твойте стъпки дочувам...

 


напред горе назад Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

 

© Светла Стайкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух