Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Мелодия, извираща на пръски

в души с новородена чистота...

Звънливо пеят въглените-пръсти,

възкръснали в пожар от пепелта.

Ръцете - клони вятърно-игриви,

потръпват в такт със пулса учестен.

Припява дръзко, че сме още живи,

със нова кръв сърцето-диригент.

Пиянска жажда устните облива.

Смълчана нежност призрачно блести.

Магически премесват се и сливат

щастливи, както никога, души.

Очи проглеждат ясно. Вдъхновено

взаимно световете си рисуват.

А музика е цялата вселена

в мига, когато устните танцуват.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!