Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Издирвам гняв! Ще пусна и обява

в притурката на някой вестник жълт:

"Жив гняв си търся! Някой да помага!

Приемам всякакъв - какъвто е такъв."

На старо? Може. Втора употреба -

изръфан, смачкан, с поизтъркан ръб...

Ще го изгладя. Нов ли? Да. И нов приемам.

Щом трябва ще наддавам и на търг.

И тръгвам. Птичо и лъчисто утрото -

съвсем като на пролет... Не помага.

На улицата камъчето глупаво

защо сниши се, а не ме препъна?

И точно днес тролея, виж, е празен

и място има. Няма и тълпа.

На вестниците продавач любезен,

усмихнат, лъчезарен... за беда.

Къде потъна тъничкият вятър?

Преди се мушкаше през дрехите... "Сега

ще мина на червено." - си подмятам.

Шофьорът пък (о, ужас!) взе, че спря.

Издирвам гняв!!! Смиреността ме плаши...

Без него как, не знам, да продължа.

Пак слях се с върволица - дни и нощи...

И тъй спокойна... Дявол знай защо...

26.3.2003 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!