Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

Едно очакване увисва безтегловно

в обезмереното пространство на душата -

притисната от... вражески закони...

Да се смири ли или още да се мята?

Във възела на немите съмнения

пристегнала желание за близост...

Заключила вратата с извинения -

вериги срещу всяка дръзка лудост.

И тегне тишината... И омайва...

Мигът преваля... Но дано да стигне

за глътка сила, за прозряна тайна...

Да последва тишината и...

да я отмине.

16.7.2003 г.

Обратно към: [Светла Стайкова][СЛОВОТО]

© Светла Стайкова. Всички права запазени!