напред назад Обратно към: [Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Свободата не ще екзарх


Пролет дойде и пиленце

по Балканът пее;

зеленее се тревица,

слива се белее;

а Мургаш е още черна,

като черна врана;

тя жалостно и печално

гледа към Балкана,

па му казва: "Ох, Балкане,

побратиме верни!

Темнее ми пред очите,

дните ми са черни!

Аз не мога и занапред

да търпя неволи

и да гледам как турчинът

детето ми коли;

аз не искам и занапред

мирно да робувам —

за свобода, за щастие

само да бълнувам...

Не вярвам аз, че калугер

ще спаси раята —

свободата не ще екзарх,

иска Караджата."

 

("Свобода", г. II, бр. 38, 4 март 1872.)

 


напред горе назад Обратно към: [Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух