напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Учете се, братя мои...


(Из Т. Шевченка)

 

Учете се, братя мои,

мислете, четете,

и чуждото изучете –

от свойто – не гнусете:

който майка заборави,

бог ще го задави,

чужди люде не прибират

и в къщи не пущат;

свойте деца стават чужди

и за злите няма

в цяла земя безконечна

радост домакинска.

 

*

 

Аз ридая, кога вспомня,

тия дела славни

на дедове наши... страшни дела!

Ех, да ги заборавех,

аз щях да дам половина

от моите години!

Такава е наша слава –

слава украинска!...

Прегърнете, мои братя,

най-малкият братец:

нека майка ни се радва,

майка заплакана!

Де, благословете свойте деца

с твърдите си ръце,

поцелувайте си жени

с чистите си уста!

И ще да се заборавят

старите години,

години срамотни;

и ще оживее добра слава –

слава украинска,

и свят тихи, невечерни,

тихо ще просвети...

Прегърнете се, мои братя,

моля ви и прося.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух