напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Благодетелно куче


(Из Хайне)

 

Имало едно куче, Брут го викали,

да му дадат това име – право имали.

За умът му, за дарът му всеки е знаял,

от всекиго почит, слава наш Брут е имал.

Търпение, постоянство – сe му господ дал,

между зверове, добици – първенство имал.

Брут е верен, Брут е злато, Брут е образец.

А хората са казвали: „Нa, Натан мъдрец!”

Вярвал му е господарят, обичал го е,

като свой брат и побратим той имал го е.

Заслужил е наш Брут любов, заслужил е чест,

в касапницата за месо ходил тоя пес.

Касапинът му напълни коша чак докрай.

Честни Брут го вземе в уста, мирно върви той

по улиците. Носи овчо, носи свинско, носи телешко,

ех, това почтено куче не е кучешко!

Ако миризмата и да е била приятна, но не се харал

От нея честни Брут: в душата си той стоик бил,

не гледал той на костите, нито пък месото барал,

и покупката цяла-целеничка дома донасял.

Но и между кучетата, за нашето съжаление,

(както и между нас) има безчувствени скотове,

които са се отдали на плътско наслаждение

и кои нямат нравствени начала – волове!

Па да си отмъстят тия сокашки кучета

на Брута, че той не приличал на техният еснаф,

а честен бил – намислили тия палета

да направят завера – нравът им бил гнуснав.

И на, веднаж, когато Брут из дюкянът излязнал

и отивал дома си полекичка с своят кош,

всичкият тоя боклук на него изведнаж нападнал.

Шаровци, Бельовци, Мурджовци, всеки, кой бил лош –

и отнели от него тая плячка скъпа.

Попадали по улицата телешки парчета.

Нямал Брут сила да се бори с толкова врагове;

нямал ни сопа –

и делба се захванала между гладните кучета.

Изпърво гледало на тях спокойно нашето Брутче,

като истинско мъдро философче;

най-после ядове го спопаднали,

че тия урсузи така сладко лапат.

И Брут дал воля на оскърбеното си сърце –

и сам захванал да лапа кости и месце.

 

М о р а л

 

Що, Бруте, и ти? И ти, който беше толкова чист? –

с наскърбена душа ще викне някой моралист.

Ох, лошите примери всекиго ще да развратят!

И даже Брут – образецът на четвероногите –

не е праведен и честен; и той лапа сланина,

като всяка скотина.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух