напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Не осъждай я за това...


Не осъждай я за това, че така е тя паднала!

Кой знае колко е сиромашкинята страдала!

Борила се е с гладът, търпяла е неволя

и най-после е изгубила своята собствена воля.

„Който е чист, нека хвърли на нея камък”;

казал Христос. Хвърли и ти, ако ли се надееш,

че съвестта ти е чиста, или пък

ако мислиш калугерски морал да сееш.

Тя е погинала, но нейното сърце още е честно –

тя е готова да плаче за чуждите страдания;

а да стане човек е пет пъти по-лесно,

нежели сребролюбивата чорбаджийска компания.

Госпожите са гладни и жадни, па и готови на пакости;

за тях няма на светът нищо свето и нищо благородно; –

парите и богатството са всичките техни сладости;

а тържеството им е да изядат това, щото е народно,

А тя? Погледни я умилно, подай u ръка човеческа,

и ще се засвети пак като алмаз пред ламбадата,

като блудният син в своята къща родителска,

като божур между тревите в ливадата.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух