напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Нива


(Из Яковенка)

 

Ниво, моя, ниво,

ниво позлатена!

Кой ще да те оре,

нивичко свещена?

 

Обрасла си, ниво,

с търне и буряни;

ровена, копана –

от върли душмани.

 

Или са те, ниво,

синове презрели,

с емижи, с черясла,

с плугът не орали?

 

Братя мои мили,

вий, юнаци славни!

Орете, засейте

свойта света нива!

 

Засейте я гъсто

с чиста света правда,

ваше дребно семе

не ще е напусто.

 

Света дума „правда”

ще расте, ще зрее...

Вечна му е памет,

който я посее.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух