напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Брату Д. Ц-чу


Аз зная сам, че моята съдба

е достойна за сълзи и съжаление;

аз зная сам, че моята борба

ще се осъди от нотабилското мнение;

аз зная сам, че мене ме очакват

горчиви мъки, неволи и страдания;

аз зная сам, че мене ме оплакват

някои приятели или слабодушните създания.

Но ти, мой мили брате, се не бой

и не плачи се тъй безнадеждно пред мене,

бъди твърд, бъди юнак, брате ти мой,

не оставяй и последнята надежда да вене!

Бъди по-весел! Утеши ме, говори,

че настъпват вече ясни дни,

че и у нас ще зора да се зазори

и свобода ще се появи по нашите планини:

увери ме, че аз не съм душевно слаб.

Да, не съм аз слаб: готов съм да пролея кръвта си;

но не ще да падна пред никого като низки раб,

а свято и безгрешно ще чувам честта си.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух