напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Новите Христови апостоли


Черна душа в черна ряса

Христу се е клела:

„Аз ще паса стадото ти!” –

псалом богу пела;

а клиросът гръмогласно

„Аксиос” извика,

и ето вълк в овча кожа,

че стана патрика.

Кланят ме се старо, младо,

кланят му се всички;

а той лъже, той проклина

и взема жълтички.

Пет венчила разрешава

и роднини жeни –

само добре да живее

в къщи позлатени.

В къщата му аненсии

и сестри живеят,

които му ситно шетат

и сладко му пеят.

В оборът му двайсет коня,

петнайсет катъра;

слугуват му десет попа,

двайсет калугера.

Млади дякон из Атина

чубукът му пали;

а той пуши и умилно

Катерина гали.

Кога иде при везирът,

той хатът възседне;

кога влезе във диванът,

той по турски седне.

Лъжеш, Юдо, антихристе,

че си пастир божи;

ти остриже своите овце,

взе техните кожи!

Ти си проклет и от Христа,

когото излъга,

че ще бъдеш негов воин,

ще служиш на бога!

Ти се закле пред олтарът

апостол да станеш –

а ти глобиш и убиваш

когото где хванеш!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух