напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Нанни ми, нанни, детенце...


Нанни ми, нанни, детенце,

мамино мило ягънце!

Поспи ми, поспи, пиленце!

Мама ще на бой да иде,

тебе ще богу остави.

Божие ле, боже-господи!

Смиели се, боже, смиели се

над първа рожба добита,

че ще остане сираче,

без майка, боже, без баща!

Детенце, сладко гълъбче!

Татко ти на бой излезе

да бие турски кръвници –

бил се е мъжки и умрял;

аз съм му мило либенце,

тебе съм с него родила.

Днеска ще на бой да тръгна

и при татка ти да умра...

Нанни ми, нанни, пиленце,

първо и дирньо детенце!

 

Мама те сладко приспала;

ти ще се от сън пробудиш,

майка си няма да видиш;

мама на поле простряна,

била се с турчин, умряла.

Душичке мила, мамина!

Прощавай, сърце, прощавай,

ти ще останеш сираче,

без майка, сине, без баща...

Кога се от сън събудиш,

бог ще ти бъде бащица,

Богородица майчица.

Па расти, сине, порасти,

и добър юнак да бъдеш:

поганци турци да колиш

и да осветлиш образът

на баща, още на майка.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух