напред назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]



Детинска жалба


Ах, защо са така вързани моите малки ръце?

Ваши са ме отсега така безчовечно повили?

Защо натискат и давят моето детинско сърце

и защо в люлката като роб са ме повили?

Не искат ли отсега кротко да ме научат

Да нося без отвращение тиранските вериги?

Или искат като кон и вол да ме приучат:...

да тегля султанските и владишките талиги?

Не моя майко, не играй си така рано със мене,

не троши ми отсега младите и крехките костици;

скоро ще дойде ден, когато турските сеймене

ще да опитат по гърбът ми жилавите камшици.

И тогава, майчице, мишницата ми ще бъде мой бог,

а собствената ми сила от неволята ще ме избави.

Ох, майко, скоро ще затръби по Балканът нашият рог,

скоро нашата свободна дума тиранският живот ще да удави!

Научи ме, научи ме по-добре как отечеството си да брана,

как да отмъстя за теглата на бащи и деди,

когато аз пораста, когато голям юнак аз стана!

Кажи ми ти, че свободата и правдата ще да победи.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух