напред назад Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



II


Когато вишните цъфтяха,

от нежний мирис упоен,

под тях почивах и ветрецът

прах цветен сипеше над мен.

 

Днес пак отидох, но крила си

над тях простряла бе смъртта

и не с прах вятрът ме поръси,

а с жълти сгърчени листа.

 


напред горе назад Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух