Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Когато вишните цъфтяха,

от нежний мирис упоен,

под тях почивах и ветрецът

прах цветен сипеше над мен.

Днес пак отидох, но крила си

над тях простряла бе смъртта

и не с прах вятрът ме поръси,

а с жълти сгърчени листа.

Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]