Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Скри се златно слънце зад горите,

вредом легна мъртва тишина;

месец бледен мълком в мрачините

си светлика сребърен пръсна!

И ей, тих вечерник се зададе

отдалеко, жаден за покой -

тихо шепнат вейчиците млади

и се свеждат върху гробът мой.

Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]