Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Потокът стене в долината,

отеква спомен в всеки звук -

тук нявга двамата със нея

пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,

но нас опил бе дивен чар

пред радост първа - щастие незнайно,

пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея

с години чаканата реч,

че бяхме близко двама с нея

и пак безкрайно надалеч.

Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]