Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

И все с надежда бяха дървесата

лъчи над тях ден слънчев да пророни,

но в тъмна нощ бе празник в небесата

и сняг обсипа голите им клони.

Замлъкнаха те, в горка скръб замрели,

под бремето на новите одежди -

на бляновете в сетний час съзрели

безплодьето на своите надежди.

Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]