Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Брезите сладостно заспали,

облъхва трепетно нощта,

и от клоне им погрозняли

се ронят златните листа.

Самин загледан в небесата,

звездите огнени следя,

и в техний рой, с копнеж в душата,

аз търся своята звезда.

И блян ме сладостен люлее

за оня лучезарен край,

де вечно щастие владее,

де вечна красота сияй.

И де животът свиден ден е

и цветна пролет - младостта...

От тъмните брези над мене

се ронят златните листа...

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]