напред назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Смърт


Под нежний лъх на вечер ароматна,

пребулени със мек янтарен прах,

заглъхват в мир простори необятни,

че светъл ангел ръси сън над тях.

 

Последний стон на морний ден издъхва

на здрача във безшумните вълни...

Невидимо крило над мен полъхва

и сладък глас зове ме в далнини.

 

Безчет звезди се стичат в небесата,

на светъл пир призвани от нощта,

и в кротко упоение душата

заспива в златний скут на вечността.

 


напред горе назад Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух