Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

В градината аз чух риданья и проклятья,

в градината видях крилата на смъртта -

на горест безотрадна в студените обятья

там плачеше брезата за своите листа.

В гърдите си аз чух проклятья и риданья,

в гърдите си сетих безкрайна пустота -

сред гробища пустиня, от бледний лъч огряна,

там плачеше душата над сетната мечта.

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]