Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Пропасти вечни делят те от мене,

зная, че ти си безкрайно далеч,

но пак като лъч след вековно затмение,

чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?

         - Никога веч!

Рано пробуден, с тъги непросветни,

впивам аз погледи в мрака далеч

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

         - Никога веч!

Мойте градини Неволята черна

с преспи засипа. Те дремят далеч,

а химни и смях в полунощ обезверена

чакам да трепнат!... Ще трепнат ли?

         - Никога веч!

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]