Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Над мойте копнежи умората ранна

крила безотрадни простря.

Скърбя за зората, тъй дълго желанна,

която тъй скоро умря.

Скърбя за росата, която изсъхна

над болни и бледи листа,

за първата песен, която издъхна

на глухо мъртвило в пастта.

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]